Софиянци я познават добре, понеже многократно я пресичат при автопреходи из Софийското поле по главни и второстепенни пътища. В равнината е оградена с предпазни диги и това не е случайно, но за тях – по-натам. Лесновска река протича през цялото Софийско поле – по-често кротко провираща се измежду избуяли шубраци по двата бряга, по-рядко размътена и забързана.
Извира под името Лопушна от северното подножие на връх Голяма Икуна в Ихтиманска Средна гора.
Спуска се по стръмнините като планински поток и при село Голема Раковица забавя ход в равнинен терен, за да влее водите си в язовир „Огняново“.
След стената на язовира минава покрай село Огняново и продължава на запад, пресичайки землищата на другите села от община Елин Пелин Доганово и Лесново. Тук вече е заградена със защитни диги, че дойде ли голяма вода става много страшна и прави поразии. Докосва се до покрайнините на общинския център, като преминава от южната му страна и завива на северозапад. В тази посока продължава по целия си път по-натам до вливането в река Искър.
В покрайнините на София протича непосредствено до селата-квартали Челопечене, Чепинци, Негован. Същевременно прави връзка посредством канал с баластриера Челопечене и минава покрай баластриера Чепинци.
При село Световрачене се влива в Искър като десен приток.
По течението й са разположени два града и седем села. Общата й дължина от извора до вливането е 65 км. Средногодишният отток, измерван при село Челопечене е 4,7 м3/с, като максимумът е през месеците април-юни, а минимумът – август-октомври.
И понеже стана дума за защитните диги, да се върнем назад във времето и припомним голямото наводнение, което причини Лесновска река през лятото на 2005 година, излизайки от коритото си и заливайки обширни площи от Софийското поле. Това стана вследствие на продължителни поройни валежи, а за потопа спомогна и преливането на язовир „Огняново“. Тогавашните недобре поддържани диги не издържаха на напора и на места се скъсаха, което причини наводненията. Жители от околните села после споделяха, че дълго из градините си са намирали всякакви риби, включително сомове и шарани, вероятно излезли от язовир „Огняново“ и пренесени по реката. Та заради тези и други по-малки поразии на околните селища, хората имат някакво страхопочитание към нея, нищо че изглежда кротка и безобидна, когато е спокойна.
Заради силно развитата инфраструктура в цялото Софийско поле реката е сравнително достъпна. Особено около мостове, по които преминават множество междуселски и по-важни главни пътища. През лятото защитните диги обрастват и по-малко посещавани места стават труднопроходими, но това е работа на природата, нямаме право да й се сърдим.
Рибари по реката ще се видят навсякъде, но най-концентрирано присъствие има в близост до населените места. Нека ги изброим в детайли – ……………….
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.