Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (отляво) и Бели Вит (отдясно) в покрайнините на град Тетевен на 367 м надморска височина. Все пак за начало е прието да се счита изворът на Бели Вит в западното подножие на връх Юмрука (1819 м), издигащ се на границата между Златишко-Тетевенската и Троянската планини в Стара планина.
Този планински поток под името Стара Рибарица се спуска от стръмния склон и едва при село Рибарица укротява водите си и същевременно сменя името си на Бели Вит.
Преминава надлъж през град Тетевен и след като се събере с Черни Вит, тръгва надолу към равнината под името Вит.
Заедно с дължината на Бели Вит (35 км) река Вит събира обща дължина от 188 км, което й отрежда 12-то място сред реките в България.
Да проследим накратко пътя й от планинското градче Тетевен до вливането й в Дунав. Първоначално се провира, макар и в обширна долина, между Васильовската планина на изток и планината Лисец на запад, като уверено държи направление на север. На десетина километра след село Гложене, леко кривва на северозапад и с тази посока пресича новостроящата се пътна отсечка от автомагистрала „Хемус“, която доби печална известност
. Припомняме, че заради по-лесен добив на строителни материали от речното корито, нужни за строителството на аутобана, тежки машини нанесоха огромни щети на реката в местността „Боаза“. Това предизвика вълна от обществено недоволство, имаше протести от рибари и еколози. Е, багерите бързо-бързо излязоха от реката, но строителството продължи, а нанесените рани дълго ще се лекуват от природата. Но да продължим нататък.
След село Торос трасето на магистралата свива на изток, а реката продължава направо.
При селата Дерманци и Ъглен долината видимо се разширява. След село Бежаново следват интересни завои, понеже се преминава през каньоновидни проломи.
Има промяна на направлението към северозапад в посока село Садовец.
Още чупки следват при село Крушовица, след което пътят на реката се насочва трайно и продължително на североизток.
Преминава в непосредствена близост до Плевен и там пресича главния път от София през Плевен за Русе.
По-натам населените места следват почти едно след друго- Долна Митрополия, Биволаре, Божурица, Рибен, Комарево, Крета.
От град Гулянци до вливането й в Дунав в продължение на 5-6 км левите брегове са необитаеми, селата натам са отдясно на реката.
Реката протича през две области Ловеч и Плевен. В Ловешка област тече през общините Тетевен и Луковит, а в Плевенска област – през общините Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия. По течението на реката са разположени 19 населени места – 3 града и 16 села.
Площта на водосборния басейн на Вит е 3225 кв км. По пътя си Вит приема водите на множество по-малки реки. Някои от по-значимите притоци са Калник, Катунецка река, Чернялка, Тученица. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги. Средногодишният отток при град Тетевен е 5,3 куб м/сек, при с. Садовец – 14,3 кум м/сек, а при с. Ясен – 14 куб м/сек. Реката има ясно изразен максимум през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина. Това пълноводие понякога създава проблеми на населението с наводнения. По тази причина реката е обезопасена с диги. Минимумът на оттока е в периода август-ноември. Подхранването на Вит е смесено: дъждовно, снегово и от карстови подземни води.
Водите на река Вит в обширни площи на Дунавската равнина се използват главно за напояване. Освен това са включени и за промишлено водоснабдяване и малък добив на електроенергия – ВЕЦ „Лисец“ край Гложене:
. На фона на инвазията от ВЕЦ-ове по другите дунавски притоци, тази река все още може да се счита за съхранена.
Пътната инфраструктура е добре развита, все пак това са предимно равнинни терени в централната част на Дунавската равнина, където има и гъсто население. Нека посочим внимание към възможностите по пътищата от Държавната пътна мрежа. За пътуващите от София по автомагистрала „Хемус“ най-удобна е отбивката за …………
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.