Софиянци я познават добре, понеже многократно я пресичат при автопреходи из Софийското поле по главни и второстепенни пътища. В равнината е оградена с предпазни диги и това не е случайно, но за тях – по-натам. Лесновска река протича през цялото Софийско поле – по-често кротко провираща се измежду избуяли шубраци… Прочетете повече »Река Лесновска
Златна Панега или само Панега протича през областите Ловеч (общини Ябланица и Луковит) и Плевен (община Червен бряг). Дължината й е 50,3 км, което й отрежда 85-то място сред реките у нас. Влива се в река Искър като десен приток в околностите на Червен бряг. В античността е била известна… Прочетете повече »Река Златна Панега
Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (отляво) и Бели Вит (отдясно) в покрайнините на град Тетевен на 367 м надморска височина. Все пак за начало е прието да се счита изворът на Бели Вит в западното подножие на връх Юмрука (1819 м), издигащ се на границата… Прочетете повече »Река Вит
За начало на река Места се възприема изворът на Бела Места над езеро Грънчар ( оградено с червен кръг долу) в Източна Рила на няколко километра югоизточно от връх Мусала, на 2240 м надморска височина. Съвсем наблизо води началото си и река Марица – от двете Маричини езера долу на… Прочетете повече »Река Места
С дължина от 154 км река Росица заема почетното 13-то място сред реките в България. Извира в близост до хижа „Мазалат“ в Калоферската планина, на около 1400 м н.в. Спуска се по северните старопланински склонове през дълбок, стръмен и доста обрасъл с гори пролом. Буен поток е до село Батошево,… Прочетете повече »Река Росица
По-възрастните риболовци, които си спомнят късните години на социализма, вероятно се сещат с какво беше известна по ония времена реката – с големите бели мрени по кило-две и нагоре, които се ловяха с типично шаранджийски за времето си методи – на дъно с плочка кюспе. После дотолкова замърсиха реката с… Прочетете повече »Река Малки Искър
Със своите 110 км дължина река Стряма заема 24-то място сред реките в България и 6-то място по дължина във водосборния басейн на Марица. Според някои местни диалекти я наричат Стрема или Сряма. Извира под името Каменица в южното подножие на връх Вежен (2198 м) в Златишко-Тетевенската планина на… Прочетете повече »Река Стряма
Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 м надморска височина, в покрайнините на село Величково, община Дългопол, Варненска област. Под това име реката изминава едва 46 км, преди да се влее в Черно море. Заедно с лявата съставяща… Прочетете повече »Река Камчия
Тракийското название на река Осъм е било Ноя, по-късно римляните я преименуват на Аесмус, а гърците – на Осмос. На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило някъде в средата на XIX век. Река Осъм се образува от сливането на реките Бели… Прочетете повече »Река Осъм
С дължина от 155 км река Тополница заема 14-то място сред реките в България. Извира от Същинска Средна гора и преминава през територията на две области Софийска и Пазарджишка и множество общини: Копривщица, Антон, Пирдоп, Златица, Чавдар, Ихтиман, Панагюрище, Лесичово, Пазарджик. Влива се в Марица като ляв приток. Тополница е… Прочетете повече »Река Тополница