Река Малки Искър

По-възрастните риболовци, които си спомнят късните години на социализма, вероятно се сещат с какво беше известна по ония времена реката – с големите бели мрени по кило-две и нагоре, които се ловяха с типично шаранджийски за времето си методи – на дъно с плочка кюспе. После дотолкова замърсиха реката с промишлени отрови, че за дълъг период рибарите я изключиха от сметките. И тъкмо възвърна реномето си, когато я връхлетя небивал потоп през лятото на 2005 година, та отнесе цялата растителност по бреговете, включително и масивни дървета, тотално проми дъното и промени руслото на реката. Времето заличи някои рани, други не могат да бъдат заличени. Но да я представим както подобава.

         Река Малки Искър извира от подножието на връх Мургана (1639 м.) в Етрополския дял на Стара планина. Там е известна под името Равна река. Спуска се като планински поток на север-северозапад и едва след Етрополе укротява водите си, като навлиза в Етрополската котловина. Преминава през нея в посока североизток и след село Лъга навлиза в пролом, после пресича Джурковската котловина и при село Видраре отново се вмъква в красив пролом като променя направлението си за пореден път. В този район реката прави множество чупки, съобразявайки трасето си с насечената местност. Поредната осезателна крива е при село Калугерово, където се насочва на северозапад, а при Своде чупва още малко и изцяло поема на север. По натам преминава през землищата и на други малки села: Среди рът, Караш, Хубавене. В долното си течение, наближавайки град Роман, забавя ход и се разширява. Влива се в река Искър като десен приток непосредствено до града, на 146 м н.в. 

           Това е най-големият приток на Искър, с дължина от 85,5 км и водосборен басейн 1284 km2, което представлява 15% от водосборния басейн на голямата река. Средногодишният отток, измерен при село Своде, е 9,1 м3/с, като максимумът е през април-юни, а минимумът – през август-октомври.

      Споменах за тоталното замърсяване в късните години на социализма. Виновници за това бяха медодобивният комбинат „Елаците“ и кожарската фабрика „Тодор Доков“ в Етрополе. От 2009 г. заработи пречиствателна станция и нещата придобиха по-нормален откъм екологично отношение вид. И все пак, дори в днешни дни се случва реката да променя цвета си, което няма как да не стресира и местните жители, и риболовците. И въпреки всичко рибата се завърна, даже има и завидно разнообразие. Но за това – по-натам.

       Достъпът до реката е възможен от няколко фронта. За пътуващите от София по автомагистрала „Хемус“ най-удобно е да се отбият при …….

Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!