Язовир „Цонево“събира водите на река Луда Камчия в издължен пролом в северозападната част на Камчийска планина в Източна Стара планина.
Строен е в годините на социализма, като официално е открит през 1974 г .Язовирната стена е земно-насипна, с дължина 890 м и височина 39 м. С пълен капацитет язовирът достига дължина от 28 км, при 185 м надморска височина. Има площ от 17,3 кв км и максимален воден обем от 330 млн. куб м. Строен е за да осигури вода за битово водоснабдяване, за промишлени и поливни нужди на селищата по територията на Варненска област, където се намира. Има изграден подземен тунел, по който е подавана вода за Девня и девненската промишленост. Ползва се и за енергийни нужди, като осигурява вода за работата на МВЕЦ „Цонево“. Над опашната част на язовира са изградени две съседни естакади (мостове с множество масивни колони във водата) – пътна и железопътна, които с годините са се превърнали в един от символите на язовира. Другият символ са Чудните скали, но за тях ще говорим по-натам.
Любопитно е да се отбележи, че………..
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Нека в тази връзка отбележим и нещо друго, по отношение промяната на статута му в най-ново време. През 2019 г. в Министерски съвет постъпва предложение от министерството на околната среда и водите за промяна на Наредба, касаеща статута на някои язовири. И така, предназначението на язовир „Цонево“ от „питейно битово водоснабдяване и любителски риболов извън санитарно-охранителната зона“ се променя в предназначение само за „Любителски риболов“.
И още един факт, по-скоро тъжен заради печален рекорд, от есента на 2019 г. Тогава нивото спадна драстично, в резултат на трайно засушаване от една страна и безконтролно ползване на водни маси от частния ВЕЦ. Водата дотолкова се отдръпна, че мостовете останаха изцяло на сухо, а на дъното се показа и някогашен мост на река Луда Камчия. Възрастни местни хора с болка и умиление споделяха, че такава гледка не са наблюдавали повече от 30 години. Впрочем, експерти установиха, че обемът е спаднал до 150 млн. куб м (под 40% от общия капацитет). Взети бяха спешни мерки по оптимално ползване на водните ресурси, контролът се засили и в следващите години до такива критични ситуации не се е стигало.
Сега за скалния феномен Чудните скали. Издигат се в близост до гореспоменатите пътни естакади, в сравнително плитката приустиева част на водоема между селата Добромир и Аспарухово.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Представляват величествена скална композиция на брега на река Луда Камчия. Целият масив е от десетина ясно оформени скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.При нормално пълен язовир основата на скалите се залива от водата и гледката е още по-внушителна. По цялата им дължина са прокопани три тунела, през които минава автомобилен път. Много туристи или случайно преминаващи с автомобили хора спират, за да се насладят на това чудо на природата. Обектът е свободно достъпен. За рибарите, замятащи въдици, пък насладата от допира до този природен феномен е целодневна.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Какви са възможностите за достъп? Понеже язовирът е на територията на Варненска област, нека дадем предимство на варненските рибари с пътни указания. От Морската ни столица до язовира може да се пътува по два начина. По автомагистрала „Хемус“ разстоянието е малко под 80 км. Отбива се на отклонението за град Провадия и после се преминава през Дългопол в посока към язовира. Другата възможност е по-кратка (около 60 км), като се преминава през поредица села: Звездица, Бенковски, Садово, Пчелник, Гроздьово, Цонево. Разстоянието от Варна е около час път, така че язовирът се счита за най-перспективната дестинация за рибарите от града и околните селища, поне що се отнася до свободен риболов на голям държавен язовир. Идват и от по-далеч. Шуменци определено имат предпочитания към язовир „Тича“, но автомагистралата ги улеснява до отскочат и до „Цонево“, а съществува по-пряк път през селата Ивански, Кълново, Янково, Партизани.
Село Цонево е под стената на язовира, а от западната й страна е село Сава – това са двете села, от които има достъп до прилежащите на стената по-стръмни брегове.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Ако се продължи по главния път през Дългопол, се достига до село Аспарухово, разположено във височините над северните брегове, някъде приблизително по средата на издължената форма на язовира. В обширен участък под селото също има удобни места с хубави дълбочини, които се посещават от риболовци.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Достъпът откъм източните брегове е ограничен. От село Цонево тръгва път към язовир „Елешница“ (5 км), по който има отклонения, водещи до водата в м. Преградата. Но да се знае, че в обширни площи източните брегове са обрасли с гористи масиви на Камчийската планина и са недостъпни.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Най-посещава от риболовци и с най-разработена брегова ивица е издължената опашна част на язовира, от вливането на река Луда Камчия до двата естакадни моста. Откъм южните брегове (по-скоро на югоизток) е село Добромир, което е отправна точка за идващите с автомобили рибари. Там са обособени и се ползват множество черни пътища, по които от асфалтовото шосе се стига до водата. Разбира се, това при пълноводие, типично за пролетта и началото на лятото. Към края на летния сезон и през цялата есен водата се отдръпва, поради намален приток от реката и засилената консумация, за която стана дума по-горе. Когато нивото спадне и Чудните скали се оголят, по тях си личат характерните линии, очертавали границата между водата и сушата в различни сезони.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.От Добромир пътят продължава на югозапад следвайки донякъде коритото на река Луда Камчия. После се отделя, преминават се много планински селца и след доста чупки в продължение на около 50 км се свързва с пътя през Ришкия старопланински проход Шумен-Смядово-Карнобат. Има и път, с отклонение от село Дъскотна, който води до язовир „Камчия“ (33 км). Интересното е, че в сравнително малък периметър от около 30-40 км в тази част на България са разположени цели 3 големи държавни язовира – Цонево (подчертан с жълто), Камчия (подчертан с червено) и Тича (подчертан с бяло) :
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Като язовир, завирен преди около 50 години, съвсем нормално е там да се подвизават всякакви сладководни риби, включително и трофеи. И това при тоталното му разграбване от бракониери в ранните години на демокрацията, когато контрол почти липсваше. Сега нещата са доста по-различни откъм опазване на рибните ресурси. Екипи от Агенцията по рибарство от Варна провеждат рутинни проверки, реагират и на подадели сигнали от будни граждани.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Не че бракониерство няма, но поне не е с тези измерения от минали години. В по-далечното минало са провеждани зарибявания, после тази дейност задълго бе занемарена, а в последните две-три години отново се извършиха зарибителни акции, най-вече на доброволен принцип от рибарски сдружения. При последните две зарибявания в язовира бяха пуснати шаранчета и сомчета.
Известно е за хващани големи сомове, даже медиите огласиха през 2020 година за уловен 100-килограмов сом в късната есен. Преди време кльонкаджиите имаха успехи около втичалата и заливите както по южните, така и по недостъпните източни брегове в близост до стената. Шарани и амури има, но да се търсят целенасочено не е най-уместното решение, въпреки че през лятото не липсват рибарски биваци в достъпната опашна част. Все пак масовите мирни риби са каракуди, платики, бабушки, морунаши, уклеи.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.С тях става приятна занимавка, както на фидер, така и на плувка. Спокойно можем да кажем, че това е язовир преди всичко за плувкаджии.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Идват на еднодневен излет, съчетават приятна почивка сред хубава природа с някакъв риболов и в края на деня си тръгват. Час път до язовира е съвсем приемливо за варненци и те са сред най-редовните посетители. Разбира се, през уикендите рибарското присъствие е с пъти по-голямо отколкото в делнични дни.
В язовира се практикува и риболов на хищници, най-вече бели риби и костури.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Да се хване сом не е някаква супер сензация, но се случва по-рядко. Влизат и с лодки на тролинг през лятото, а в по-късната есен става и резултатен джигов риболов от брега.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.Има достатъчно възможности за достигане на дълбока вода, особено след като нивото спадне и се отвори проходимост по скалните масиви към вътрешността на язовира. И все пак най-благодатното време е през пролетта и ранното лято. Инстинктите за продължаване на рода карат рибите да се насочват към устието още в ранна пролет и там се събират големи пасажи от бабушки и уклеи, а малко-по-късно – от платики и каракуди. И в началото на лятото, след като се вдигне пролетната забрана, по тези места се събират стотици рибари в почивните дни и може да се каже, че се радват на добър риболов. Е, има и неудачи, понякога Голяма Камчия вкарва студена планинска вода и това пресича апетита на рибите, но такава картина е типична и за други големи язовири.
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.