Златна Панега или само Панега протича през областите Ловеч (общини Ябланица и Луковит) и Плевен (община Червен бряг). Дължината й е 50,3 км, което й отрежда 85-то място сред реките у нас. Влива се в река Искър като десен приток в околностите на Червен бряг. В античността е била известна с името Панакс, а по турско време я наричали Алтън Панега.
Реката води началото си от най-големия в България карстов извор Глава Панега (4000 л/сек), разположен в землището на село Златна Панега, община Ябланица, на 188 м н.в.
Температурата на водата му варира в границите между 8,4 и 15,4 ° С. Изворът представлява два елипсовидни басейна – източен (по-голям) и западен (по-малък). Между тях минава пътят за село Брестница. До малкото езеро се намират две малки пещери – Долната и Горната дупка. Има предположения, че в миналото водата е извирала от пещерите, но по-късно, под въздействие на карстовите процеси, изворът се е изместил на сегашното си място. Хидрогеоложки проучвания показват, че най-вероятно изворът черпи водите си от река Вит. Самото място, от което идва водата, се намира под нивото на езерото и дълги години остава неразкрито. До големия извор се намират и няколко малки извора с по-топла вода – около 20 градуса.
Забележителен е цветът на водата в двете езера – заради разтворения калциев карбонат тя е придобила нежен синьо-зелен цвят. Затова местните жители наричат извора „Синилото”. Хората още от древни времена и до днес считат, че водата на Глава Панега е лековита и свята. Изворът е обявен за природна забележителност през 1966 г. Мястото се посещава от туристи от цялата страна.
Напускайки извора, реката тръгва уверено на север и с леки чупки тук-там образува живописен пролом. Последователно пресича землищата на няколко села: Златна Панега, Румянцево, Петревене, Тодоричене.
После пресича град Луковит и продължава на север.
При село Радомирци завива на северозапад, преминава край село Рупци и се влива в Искър при град Червен бряг, откъм северната му страна.
По пътя си Златна Панега допълва водите си от няколко по-малки или по-големи притока: Бреснишки дол, Батулска река, Дъбенска река, Белянска река, Крушов дол. В покрайнините на Луковит запълва чашата на неголемия язовир „Луковит“, строен в много далечни времена – в периода 1926-1938 г. Язовирът е изграден от Водния синдикат „Златна Панега“ и до днес някои го наричат „Синдиката“. Ползва се предимно за производството на електрическа енергия от ВЕЦ-Луковит и за напояване на полските райони между Луковит и Радомирци.
И друг ВЕЦ, изграден в по-нови времена, има на реката и може да се каже, че доби печална известност в обществеността. Става дума за ВЕЦ-Румянцево, заради работата на който дебитът спадаше драстично и това предизвикваше екологични инциденти. Даже имаше организиран протест от риболовци, заради застрашения живот на рибите в реката.
Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 350 km2, което представлява едва 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област. Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 м3/сек, като максимумът е през месец май, а минимумът – през октомври-ноември. По течението на реката са разположени 2 града и 5 села, за които стана дума.
Още една забележителност е свързана с тази благословена река, която заслужава специално внимание. Екопътека „Златна Панега“ има претенции и то основателни да я наричат най-живописната екопътека в България. Всъщност, официалното й име е екопътека „Искър-Панега“.
Цялата дължина на маршрута е 12 км, като 3 км се движат по поречието на реката и са най-живописната и красива част от нея. Пътеката започва от покрайнините на Луковит и достига до пещера „Проходна”, по-известна като „Божиите очи“.
Но маршрутът, отделящ се от реката, не се поддържа и става труднопроходим. Безспорно, най-впечатляващ е участъка, в който по дървена платформа наподобяваща мост се преминава под отсечени в пролома на реката отвесни и високи скали, а в непосредствена близост реката лъха на екзотика с характерния си синьо-зеленикав цвят.
Еко пътеката започва в края на град Луковит в посока София. Има обособен голям паркинг, а от него началото на пътеката се разделя в два маршрута, които се събират след около 4-5 минути. Първия маршрут е малко по-стръмен и приключенски, кръстен закачливо “За младите и смелите”, а вторият е равен и приятен за разходка и носи името “За бабите и внуците”. Двата маршрута се събират до беседка, в дясно от която, на стотина метра се намира мястото, от което можете да наемете каяк или водно колело за разходка по реката.
Всъщност това е мястото, на което за първи път ще се докосвате до млечно-синия цвят на река Златна Панега, който прави тази екопътека толкова красива и живописна. Този уникален цвят се дължи на високата концентрация на калциев карбонат във водата на реката.
След като преминете атракциона за наем на водни колела, ви очаква едночасова приятна разходка по поречието на реката, с разкошни гледки, дървени мостчета и наистина невероятно красива природа.
Нека сега видим какви са възможностите за достъп до реката. Първокласният път от ……………………
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.