За начало на река Места се възприема изворът на Бела Места над езеро Грънчар ( оградено с червен кръг долу) в Източна Рила на няколко километра югоизточно от връх Мусала, на 2240 м надморска височина. Съвсем наблизо води началото си и река Марица – от двете Маричини езера долу на снимката :
Двете типично планински реки Бела Места и Черна Места протичат през дълбоки речни долини със стръмни склонове и се събират в близост до град Якоруда, откъдето вече тръгва река Места.
Оттам нататък долината на реката се разширява значително. От Якоруда до Белица тече в посока югозапад, после завива на юг и трайно държи това направление.
В района на село Елешница и град Добринище оформя красиви меандри.
По-натам реката прорязва родопския рид Дъбраш и навлиза в живописния пролом Момина клисура.
Следва Гоцеделчевската котловина, като реката излиза от планинския терен и видимо променя облика си. Бреговете вече са доста полегати, тук-там образува ръкави.
Тече през източната част на Гоцеделчевската котловина и трайно се насочва в посока югоизток.
Този си характер запазва до излизането от страната. Места напуска пределите ни през Хаджидимовския пролом на 2 км от село Годешево.
На гръцка територия на реката са изградени два големи язовира. Първият е „Тисаврос“ ( още известен като “Потами”), обхванал пролом между Родопите и планината Боздаг.
Вторият е „Платановриси“, залял с водите си долина между планините Чалдаг и Руян.
„Тисаврос“ е най-големият язовир на южните ни съседи. Места се влива в Егейско море през обширна делта някъде срещу остров Тасос, в близост до гръцкото село Керамоти.
Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорския район, обхващащ и водосборния басейн на Струма. Реката протича в Югозападната чат на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 кв км заема 20% от площта и 33% от оттока на този район.
Количеството на годишния обем на отточните води на река Места, която е сред най-водоносните в страната, се обуславя от:
- Води в хидроложките и хидрогеоложките структури, подхранвани от Рила, Пирин и Западните Родопи.
- Води от карстови басейни и водоносни зони
- Големи количества валежи във високите части на планините
Формирането на оттока на река Места е основно дъждовен и дъждовно-снежен и е силно повлиян от дебелата снежна покривка по Рила и Пирин.
Стръмните долини са причина за бързото оттичане на снежните и дъждовни води. Заради климатичното влияние на планините по водосбора на реката се различават два типа отточен режим: 4-фазов за горното течение и притоците там и 2-фазов– за средното и долното ѝ течение. Обикновено маловодието на реката продължава от юли до ноември. През последното десетилетие периодите на маловодие се удължават.
В различни райони от поречието на Места се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина – минерални, с различна температура. Големи карстови извори има в Разложката котловина.
Общата дължина на река Места е 273 км от извора до вливането в Егейско море. Близо 100 км път има реката на гръцка територия. Въпреки голямата си дължина обаче, понеже протича предимно през планински терени, населените места по поречието й са сравнително малко – 7 на брой в България и едва 3 в Гърция. Любопитно е, че в гръцко реката придобива равнинен характер, но пък тече през слабо населени територии. За почти 100 км път едва 3 села!
За гръцките язовири споменахме, но да отбележим, че въпреки липсата на такъв язовир по пътя й у нас, реката косвено захранва с вода и наши обекти. Във водосборния й басейн попадат язовирите „Доспат“ и „Широка поляна“, както и 4 ВЕЦ-а. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала „Грънчар“ към каскадите „Белмекен-Сестримо“, „Доспат-Въча“ и „Баташия водносилов път“.
Долината на реката представлява естествен коридор, който още от древни времена е използван за изграждане на пътища и превоз на хора и стоки. В общи линии в голямата си част реката е достъпна, с добре изградена пътна инфраструктура. На българска територия по долината на реката преминават два второкласни пътя от …………
Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент. Това съдържание е достъпно само за регистрирани потребители с платен абонамент. Можете да заявите вашият платен достъп чрез раздел Регистрация и платен абонамент.