Язовир Ивайловград

Язовир „Ивайловград“ се намира в Източните Родопи, изграден на долното течение на река Арда. На стената му е третият и последен ВЕЦ от водноелектрическата каскада „Арда“. Има площ от 15 кв.км и воден обем от близо 200 милиона куб. метра. Дължината му е цели 36 км и това го прави най-дългият в страната.

Обширна водна площ има в опашната част и именно там се съсредоточава рибарското присъствие.

В посока към стената е тесен, следващ извивките на залетия каньон. Заснет от въздуха той представлява любопитна гледка: разлята и плитка обширна площ в опашната част при вливането на реката и значително стесняване впоследствие, следващо гънките на стръмния планински каньон, където пък дълбочините са внушителни, а тук-там в скътаните заливчета се е скрила някоя заблудена плитчина. В залятото дефиле язовирът придобива типична змиевидна форма и така продължава чак до стената ( следващите две снимки са предоставени от Александър Димитров, за което му благодарим сърдечно ) :

Ето и негово видео от въздуха, разкриващо ни същата изключително красива и живописна местност в района на стената ( последвайте канала на Александър в Youtube за още интересни клипове ) :

Има една интересна подробност около неговото проектиране и строителство в ранните години на социализма (завършен е през 1964 г.), която е малко известна. По предварителни разчети стената трябвало да се издига на 105 м, а водата да залее още едно дефиле и да достигне до гр. Маджарово. В крайна сметка този проект се сторил прекалено амбициозен, освен това имало реална опасност водата да залее мините до Маджарово и поради това намалили стената на 75 м, за да придобие язовирът сегашния си вид и опашката му да достигне само до с. Бориславци. Стената е от бетонен тип, изградена в коритото на Арда, на десетина километра северно от гр. Ивайловград. Басейнът на язовира е голям и се простира на територията на общините Маджарово, Любимец и Крумовград. Бреговата ивица е 64 км при пълен капацитет, като голяма част от нея е покрита с широколистни гори. Разположен е на 120 м надморска височина.

И понеже е част от енергийна каскада, нивото му почти всекидневно варира – според режима на работа на ВЕЦ-овете. Многократно рибари са се жалвали от тази картина, но все пак язовирът е строен основно с цел енергийни нужди и няма какво да се прави. Малко след стената река Арда навлиза на гръцка територия и с водата по-надолу разполагат съседите.

В миналото язовир „Ивайловград“ не беше чак толкова популярен в рибарската гилдия, поради отдалечеността му и сравнително трудния достъп. Имаше биваци тук-там по достъпните брегове в приустиевата част, но до пренаселване не се е стигало. В последните години язовирът доби голяма популярност и рибари от близо и далеч се струпват по всички удобни места още от ранна пролет. Следва пауза заради пролетната забрана и пак настъпление от началото на юни, когато се открива сезонът. Впрочем, идват още от средата на май, заради разрешаването на бялата риба. Какви са възможностите за достъп до най-посещаваните и удобни за бивакуване територии?

Основна отправна точка е автомагистрала „Марица“. Отклоняваме се при град Любимец и следваме указателните табели „Язовир Ивайловград“.

От градчето до язовира е малко над 30 км. Пътят е приятен, пресича няколко китни села и след Малко Градище навлиза в полегатите и заоблени масиви на Източните Родопи, където преобладават дъбови гори.

След 12 км през типично горски терени завиваме вдясно в посока населените места Малки Воден, Бориславци и Маджарово. Пътят се стеснява, с доста разбит асфалт е, но съвсем приличен при неособено интензивното движение. Всъщност, почти всички коли, преминаващи по него, са рибарски.

Бориславци е най-голямото село в региона, разположено в равнина току край опашната част на язовира. Там има магазин и даже две заведения, обслужващи местните хора и прииждащи отвсякъде рибари. Създадени са и къщи за гости, предоставящи възможност за прилична нощувка.

Селото е на стратегическо място и от него се вижда почти цялата водна площ в устието, където отсрещните брегове са отдалечени на 2 км, а до стеснението при каньона има цели 10 км. Пътища водят до водата и вляво от селото, в посока съседното Малки Воден, и вдясно, в посока град Маджарово.

Оттук се стига до местността „Въжения мост”, както и до всички удобни места около устието. За целта в началото на село Бориславци се отклоняваме наляво по черните пътища, минаваме през височината, а може и да се отклоним преди нея и не след дълго сме до водата. Като цяло тук са плитки места около 2 м, които постепенно слизат до 4 м, но има и няколко дупки с по-голяма дълбочина, които могат да заинтригуват търсачите на хищници. В тази зона преминава и коритото на Арда. При ниско ниво на водоема в края на лятото и през есента вода остава само във въпросното корито, а всичко наоколо се превръща в пасища :

Само на километър на изток е другото село Малки Воден, в което са запазени едва няколко къщи, по-скоро ползвани като вили. Направих справка: в селото живеят само 15 жители. Но пък църквата е наскоро реставрирана и привлича погледа отдалеч. Главната и единствена улица е с изгризан от времето асфалт, тук-там още стърчат стълбове на някогашното улично осветление. Лампите са тъжно килнати насам-натам, а крушки отдавна няма. Най-голямата забележителност е кокетният комплекс за гости „Малки Воден“, със стилно изградени и добре оборудвани къщички във височината, откъдето се открива хубава гледка към язовира.

Покрай самия комплекс се преминава по черни пътища, за да се стигне до водата, но почвата е песъчлива и високопроходими автомобили няма да се затруднят и в мокро време. След комплекса, в посока на обособения залив има доста обширна брегова ивица с каменист терен, където тролингистите спускат автомобили с колесари до водата, за да пуснат лодките на вода. В почивни дни през лятото там ще се видят подредени на брега по няколко десетки джипове с колесари.

Споменавайки възможностите за нощувка няма как да пропуснем и другия комплекс в този участък- “Тихия кът “, който е още по-близо до брега на водоема :

( следващите снимки са предоставени от Светослав Диханов, за което сме му много признателни ) :

Самото поле между Бориславци и Малки Воден е плитка и полегата поляна, така наречената „детска градина“ на водоема . Тук напролет навлизат множество трофейни шарани да си хвърлят хайвера и лагерите на заклети шаранджии изникват още през месец март, изчезват за малко по време на пролетната забрана и се появяват отново в началото на юни месец и така до есента ако, разбира се, нивото не е много ниско и все още има вода.

Следващите посещавани места по този бряг източно от с. Малки Воден са участъка под с. Дъбовец, Ешек Тепе (или просто Ешека) и митничарското село Ставри Димитрово. След това започва стеснението или така наречения „Каньона”. Там местата, достъпни по суша, се броят на пръстите на едната ръка. Говорим и за двата бряга на участък с дължина над 20 км.

Местността между с. Малки Воден и участъка под с. Дъбовец е известна като „Воден свят”. За да я достигнем хващаме черния път преди Дъбовец и при едно голямо дърво завиваме надясно, а ако завием наляво излизаме на Ешека. Тук при сухо време няма да има проблем с лек автомобил, но след дъжд има рискови места на няколко глинести височини с дълбоки коловози. Дъното на местата под с. Дъбовец се характеризира с полегато спускане докъм 4 м, а по-навътре слиза до около 6 м. Равно и без някакви особености, освен едно рязко пропадане на 100 м от брега. При Ешека е по-различно – дълбок ръкав със стръмни брегове. Достъпен от брега е само ръкава.

Няколко думи и за печално известното митничарско село Ставри Димитрово – изградена незаконна вилна зона от хора от криминалния контингент в близост до язовира, която преди десетина години беше ритуално разрушена от властите и сега мястото тъне в разруха, забравено и от баровци, и от любители на риболова. Намира се на изток от Ешека, малко преди стеснението на каньона.

За да го достигнем преминаваме през с. Дъбовец и на втората височина след селото тръгваме по асфалтовия път вдясно. Тук има полегато дъно и също е предпочитано място от шаранджии, като е и доста посещавано. В района има бетонен път, който достига самата вода ( но при маловодие остава далеч от нея ). Използва се масово за спускане на лодките.

След митничарското село започва „Каньона”, северният бряг на който остава недостъпен по суша с километри.

Едва 3,5-4 км след с. Камилски дол в посока стената непосредствено преди ляв завой на асфалтовия път има прекъсване на мантинелата и по чакълиран здрав път вдясно се стига до водата.

Тук дълбочините са сериозни. Между другото освен в селата Бориславци, Малки Воден и Дъбовец, има възможности за нощувка и в района на тази дълбока част на язовира – къщи за гости се намират както в с. Камилски дол, така и в с. Ламбух в непосредствена близост до стената. В общи линии това са достъпните за автомобили територии откъм северните брегове.

За отсрещните южни брегове в най-западния край на водоема се преминава през с. Бориславци и продължаваме в посока гр. Маджарово (7 км). Преди отклонението за китното родопско градче е природозащитния център „Източни Родопи“. Туристите се привличат от колонията белоглави египетски лешояди, които могат да се наблюдават в местностите Къзкая, Кованкая, Патронка и Черната скала – всичките защитени. Точно там пътят пресича река Арда, а гледките на околните скални масиви и виещата се отдолу река са величествени и си заслужава кратък отдих на някоя отбивка, за да им се насладим.

Маджарово остава вдясно, отминаваме отклонението и продължаваме по планинския път с безброй завои и преобладаващо изкачване в посока село Сеноклас (около 15 км). Преминаваме полуизоставеното село Малко Попово и след още 5 км сме в Сеноклас. Там все още има живот, макар да се виждат и необитавани къщи. Асфалтът свършва в селото, надолу към южните брегове на язовира пътят е всичко друго, но не и път – скалист и неравен, всячески начупен, насечен и изгърбен, много рисков за обикновени автомобили. След 3-4 км екстремно пускане, в което се редуват гори и тучни поляни, се достига обширна и много привлекателна брегова ивица. По тези брегове винаги е по-спокойно откъм рибарско присъствие. Просто не всяка кола е в състояние да издържи този жесток тест, дори и през лятото в сухо време. Многобройни са случаите на спукани картери и гуми от острите камъни.

Достигайки водата можем да продължим в западна посока и да се озовем на много добри шаранджийски места около изоставеното село Кочаш. Ако пък завием на изток в посока „Каньона”, ще открием друго култово място – „Вечния огън”, наречено така поради почти непрекъснатото рибарско присъствие.
След с. Сеноклас в източна посока до стената почти няма възможности за достъп по суша до водата. Преди години се е минавало по стръмен път под с. Горноселци и се е излизало на поляна с три чешми, но към момента не разполагаме с информация дали е възможно преминаване с лек автомобил. Под селата Покрован и Хухла също може да бъде достигнат язовира по черни пътчета, но как и откъде точно могат да обяснят само местните хора.

За тролингистите, любителите на риболова с кльонк или просто почитателите на разходките по вода, които спускат лодки в язовира и поемат из водната шир, има множество знакови местности, които им служат за ориентир. Още в началото на каньона е местността Студената вода – на десния (в посока към стената или просто южния) бряг има малка чешмичка, където някои спират да си опреснят запасите със студена планинска вода. В последно време мястото се превърна в любимо за голяма колония корморани. Следва местността Кръста – понеже на високо място на северния бряг се вижда православен кръст.

Понякога влиза в употреба и другото наименование на тази местност – „Лика гьол”. Намира се на първата по-сериозна извивка. Оттам в посока стената следва дълъг прав участък наречен „Булеварда”, където също има чешма с няколко чучура, базирана на южния бряг. Това е известна местност сред тролингистите. След нея язовирът продължава да се извива като змия в продължение на километри, като ширината му почти не преминава 300 м, а на места се стеснява дори до 150 м.

Тук започва царството на майсторите на кльонка. Една след друга се редуват местностите „Сребърница” , „Чинарите”, „Слюдите”, „Марта”. Все легендарни места, от които са извадени немалко сомове над 50 кг. Движейки се на изток достигаме до още едно митично място за търсачите на сом – „Цимбала”. Намира се на 7-8 км след „Булеварда” и на близо 4 км преди стената. Това е западният, по-широк залив от двойка заливи, наподобяващи лястовича опашка, врязала се дълбоко в южния бряг на „Ивайловград” долу-горе по средата на разстоянието между селата Покрован и Хухла.

Оттук тръгват организирани екскурзии с лодки и каяци по целия язовир.

Следващите две снимки са осигурени с любезното съдействие на Александър Димитров:

Въпреки всичките перипетии за неговите обитатели, свързани с непрекъснато люшкане на нивото при работата на енергийната каскада, язовирът се слави като едно истинско рибно Елдорадо. Някои казват, че е най-богат на трофейни риби и изобщо, че е цяло богатство да го имаме и да е свободен за риболов. Трофейни сомове и шарани се ловят там от ранна пролет до късна есен. Хищниците са представени и от стабилна популация на бели риби и по-малко костури. Масовите риболовци се забавляват с каракуди, морунаши, бабушки, кефали, уклеи.

Ще обърнем специално внимание на най-известния и най-търсения обитател на водоема – Негово Величество Сома. Достатъчно е да надникнем в конкурса на в. „Рибар“ от 2020 година и да отбележим, че навръх женския празник 8-март там бе изваден 80-килограмов сом на тролинг от Христо Алипиев и годеницата му Камелия.

Битката е била зрелищна, а в критичните моменти и други колеги от съседни лодки са се отзовали да помогнат. След фотосесията трофеят е бил освободен. Също през 2020 година в началото на месец август в местността „Вечния огън” старозагорецът Ангел Ангелов улови на тролинг с 13-сантиметров воблер сом с тегло 50 кг, като на този екземпляр също беше подарен живота.

Но такива класни риби сякаш по-рядко се улавят на изкуствена стръв в сравнение с метода на най-запалените, най-вманиачените и най-заклетите сомаджии, а именно риболов на кльонк.

Поколения майстори са израснали и овладели този нелесен метод именно на родопския язовир. Като започнем с Петър Апостолов от гр. Ивайловград, който още през 1993 г. извади 75-килограмов екземпляр , продължим с друг майстор от неговото поколение – Николай Гълъбов, хванал сом 91 кг, техният ученик, вече покойният Милко Георгиев, който се превърна в легенда в сомаджийските среди именно с успехите си с кльонка на „Ивайловград” (неговият най-голям успех е улавянето на 102-килограмов екземпляр, при ваденето му се е наложило да бъде стрелян в главата с пистолет „Макаров”).

Да не пропуснем и по-младото поколение на софийските майстори Сашо Сома, Емо Тапета, пловдивчанина Краси, който все още държи официалния рекорд на България с извадения от него 112-килограмов сом на язовир „Тича” през 2007 г. ,както и други знайни и незнайни герои от тези среди. Всички те не пропускат възможността да опитат майсторлъка и късмета си поне няколко пъти годишно на този водоем и могат да разказват с часове за постигнатите успехи. Старите майстори още помнят времената, когато търсачите на сом на водоема са се броели на пръстите на едната ръка и само с облавяне на участъка между стената и „Цимбала” са вадели хищници по 60-70 кг, а са имали и удари на риби от по 3 м, които са им късали буквално като конче влакната с дебелина 0,80 мм. За да се добие по-пълна представа какви чудовища живеят в язовира ще споделим дочута информация от местни бракониери-мрежари, които авторите по принцип не уважават, но в случая ще използваме техните данни като илюстрация. По думите на един от тях, в мрежите си е улавял десетина сома между 90 и 110 кг, сравнително безпроблемно. Но веднъж, след като пуснал една от мрежите си на дълбоко място, започнал да я вади много трудно и имал чувството, че вади дънер. Едва я докарал до брега. Вътре имало огромен сом, какъвто не бил виждал до тогава. Опитал да го завие с мрежата и да го извлачи на брега, но в този момент сомът се разбеснял и избягал. По негово мнение тази риба със сигурност била над 150 кг, тъй като на дължина видимо надхвърляла 3 м. По данни на други бракониери поне два подобни екземпляра са улавяни с мрежи. Главата на единия виси в кръчмата на Маджарово, а другият сом е бил в басейна на известната личност за всички редовни посетители Козела и е тежал 156 кг.

Но да се върнем към спортните методи, резултатите от които са по-достойни за уважение. На тролинг с подходящите воблери може да има резултат още преди забраната при година с топъл март и април. Тогава сомове с немалки размери се появяват в плитчините до с. Бориславци, където не само откриват изобилна храна, но и се топлят след зимните студове. Все пак трайните успехи като правило започват през юни след забраната, като първо резултатите идват по-често при белите риби, а намалее ли тяхната активност започват сомовете. Активност може да има дори до началото на декември при по-топла година, но след това сезонът на тролинга и кльонка приключва. За по-напредналите сомаджии, които знаят къде зимуват тези риби, успехите в улова могат да продължат, но на джиг с подходящи силиконови примамки.

За търсачите на най-голямата сладководна риба е важно да се знае, че „Ивайловград” е проточен като река. На него няма ярко изразен термоклин и големи температурни разлики. Именно за това сом може да бъде хващан както на повърхността, така и на 30 м дълбочина по едно и също време от годината. Но за целенасочени и повтарящи се успехи при тази риба са необходими много знания и оборудване. Майсторите на кльонка разполагат с качествени сонари, с помощта на които пробват презентацията на стръвта си на различни дълбочини, основно на 5-7 м при дълбочина на мястото 9-10 м. Не са редки ударите и на дълбочина 13-15-16 м. Понякога най-сериозните трофеи удрят буквално на метри от брега, на 3-4 м дълбочина, излезли от дълбините на „Каньона” провокирани от ударите на кльонка или тръгнали да се хранят в устието на някой плитък залив. По този начин има немалко уловени сомове над 70 кг по местата между „Булеварда” и „Цимбала”. Успешната стръв при риболов на кльонк може да бъде както местна – кефал и костур, така и донесена отвън каракуда. Има периоди, в които предпочита единия вид пред другия и обратно, затова трябва да се експериментира. По-често успехите при риболова на кльонк идват през нощта, когато сомът по правило е по-активен. Но понякога сериозни екземпляри удрят и в разгара на деня, затова концентрацията във всеки един момент е задължителна, да се поддържа постоянен режим на готовност за борба с гигант, превъзхождащ теглото на риболовеца.

Един от най-старите кльонкаджии на „Ивайловград” Петър Апостолов навярно още помни случката отпреди повече от 20 години, когато в началото на есента, облавяйки перспективен участък в „Каньона”, решава да спре ударите с кльонка, подпира пръта на борда на лодката и изважда сандвич да похапне. Било около 14 часа. Точно започнал да се храни и последвал зверски удар. Петър опитал да задържи въдицата, но дланите му били омазани с маргарин и прътът буквално бил изтръгнат от ръцете му. И това не се случва на новобранец, а на един от хората с най-много уловени сомове на водоема в диапазона 70-90 кг. Покойният Милко Георгиев неведнъж е разказвал на страниците на списание „Български риболовец” за битки с мустакати исполини, продължили по 45-50 минути, а понякога и повече от час. Изваждал е риби по 65-75-80 килограма, които по време на битката са го влачили с лодката с десетки метри из „Каньона”. Скъсани дебели влакна и изправени куки с номерация 8/0 са част от неговата биография.

Нека обърнем малко внимание и на останалите обитатели на водоема,за да не се почувстват пренебрегнати. След откриването на сезона през юни 2020 г. шаранджиите направиха истински бум със серия хванати трофейни шарани в диапазона от 10 до 20 и нагоре килограма. Рекордьор в конкурса е Тодор Михайлов от Хасково и негова компания, представили автентични снимки на 21,3 кг див шаран. Впрочем, през цялото лято в разлятата плитка част на язовира се ловяха едри шарани, а ако с тях слуката все пак не беше повсеместна, каракуди от сой винаги спасяваха риболова.

Редно е да се отбележи и нещо притеснително, за което често се говори напоследък в шаранджийските среди. На язовира са се развъдили раци, а това е потенциална предпоставка за провал в дънния риболов. Или поне сигнал за търсене на алтернативни примамки, които да са устойчиви на набезите на осмокраките агресори. Когато раците са активни, са в състояние да опустошат всякаква, дори и твърда стръв. Някакво решение може да бъде силиконовата царевица или пластмасовата й братовчедка с атрактивното наименование „бонджук”.

Тролингистите нямат такива проблеми. За тях е важно да има къде да се доберат с автомобил до вода, да спуснат лодка и да поемат из водната шир.

Навлизат и по теснините на пролома, особено когато времето застудее и рибата се отдръпне в дълбочините. От ранна пролет до късна есен обаче присъствието и на хищници, и на мирни риби е съсредоточено в плитката разлята част, където дълбочината в обширни територии варира между 1 и 2 метра. За шаран захранват навътре, на 150-200 и повече метра и вкарват въдиците с лодки. Царевица в разни варианти и с всякакви атрактанти си е номер едно за тази популярна риба. Монтажите „на косъм“ се наложиха повсеместно, но има и друга възможност. В по-ранна пролет местните рибари ловят шараните на дебел земен или торен червей, като замятат най-прост вид дънни въдици с едно крайно олово и голяма кука с къс повод, на която нанизват червея. В общи линии доминира дънният или фидерен риболов. Малко хора се забавляват с плувкаджийски въдици. Въпреки че класическите места за риболов на шаран са тези в разлятата част пред Бориславци, Малки Воден и Ставри Димитрово, понякога учудващо добри резултати със сериозни трофеи могат да се постигнат и в „Каньона”, и то на дълбочини над 10 м. Особено в късна есен и дори през зимата. Разказван е куриозен случай някъде между „Булеварда” и „Цимбала” в края на месец ноември, малко преди Никулден. Шаранът удря в непосредствена близост до брега на дълбочина 13 м, развива аванс до отсрещния бряг, връща се обратно, открива закачка в близост до мястото, където е ударил и къса. И през цялото време риболовецът е бил само зрител, не е успял да контролира рибата по никакъв начин.

На по-малоценните риби като каракуда, кефал, уклей, морунаш, бабушка не смятаме да обръщаме специално внимание,тъй като някаква специфика при риболова им не се забелязва – ловят се успешно както на фидер, така и на плувка, като белият червей е достатъчно добра стръв, приемана като универсална.

Има години, в които язовирът попада в списъка на разрешените за нощен риболов и това се оказва голям бонус, понеже най-едрите шарани се хващат през нощта. За съжаление много трофейни риби масово се прибират за консумация. Призоваваме всички риболовци да пускат обратно трофейните шарани, които ще уловят, защото те осигуряват следващото поколение и естествения прираст в язовира. Ако унищожим трофеите унищожаваме и водоема, спомнете си какво беше положението преди 2010 г –шаранът беше станал като бялата лястовица…